Агенция за недвижими Теменуга

ЗАКОН

за земеделските земи

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. собствеността върху земеделските земи и тяхното уедряване;

2. актове за ползване на земеделските земи и специализирани карти и регистри;

3. създаване на масиви за ползване на земеделски земи;

4. управлението, стопанисването и разпореждането със земи от държавния и от общинския поземлен фонд и със земи в стопанските дворове на прекратените организации;

5. опазването, рекултивацията и промяната на предназначението на земеделските земи;

6. опазването на селскостопанското имущество.

(2) Целите на закона са:

1. опазване на земеделските земи като основно национално богатство и гарантиране на използването им по предназначение;

2. поддържане и подобряване състоянието на земеделските земи и почвеното плодородие;

3. подпомагане на ефективното използване на земеделските земи;

4. създаване на условия за управление на държавните и общинските земеделски земи в интерес на обществото и местните общности.

Чл. 2. (1) Земеделски земи по смисъла на този закон са поземлените имоти в земеделски територии, предназначени за земеделско ползване, освен когато в този закон е предвидено друго.

(2) Земеделско е ползването на земята за производство на растителна продукция и паша на селскостопански животни.

Чл. 3. (1) Органи по поземлените отношения и опазването на земеделските земи са министърът на земеделието, храните и горите, областните дирекции „Земеделие“ и общинските служби по земеделие.

(2) Специализирани органи по опазването на земеделските земи са комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието, храните и горите и комисиите към областните дирекции „Земеделие”.

(3)Правомощията на министъра на земеделието, храните и горите по приложението на закона, могат да се упражняват и от писмено оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Органи по опазването на селскостопанското имущество са областните управители и кметовете на общини, райони и кметства.

(5) Органите по ал. 1 и 2 събират такси за дейностите и услугите, уредени в закона, съгласно тарифи, приети от Министерския съвет.

Глава втора

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 4. (1) Земеделските земи са собственост на държавата, на общините, на граждани и на юридически лица.

(2) Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели, не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

(3) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

(4) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

(5) Граждани и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон.

(6) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 5. (1) След придобиване на право на собственост върху земеделски земи по реда на този закон, приобретателите не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години, освен когато промяната е предвидена:

1. с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината;

2. за изграждане на обекти с национално значение, национални обекти по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, както и на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за общинската собственост;

3. за изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията, на археологически обекти по смисъла на Закона за културното наследство и на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

4. поради предоставена концесия с решение на Министерския съвет.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече отново при всяко прехвърляне на правото на собственост за съответните земеделски земи, с изключение на случаите на наследяване, когато срокът, изтекъл за наследодателя, се зачита в полза на наследниците.

Чл. 6. (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи съобразно тяхното предназначение. При ползване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми.

(2) Отчуждаването на земеделски земи за държавни и общински нужди се извършва в съответствие със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост

(3) Собствениците и ползвателите са длъжни да опазват съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, геодезични и гранични знаци, както и да не възпрепятстват другите собственици, ползватели и служебни лица да ползват и поддържат същите.

Глава трета

УЕДРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ ПО СОБСТВЕНОСТ

Чл. 7.Собственици на земеделски имоти могат да ги уедряват чрез план за уедряване, одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.Планът за уедряване може да включва изграждане на съоръжения за напояване или предпазване от вредното въздействие на водите, за борба с ерозията на почвите или други устройствени нужди, свързани с ползване на земеделските земи по предназначение и опазване на околната среда.

Чл. 8.Заповедта по чл. 7 се издава въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земеделски земи и одобрен план за уедряване.

Чл. 9. (1) Включването на имоти от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд в плана за уедряване, се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието, храните и горите, съответно - от общинския съвет.

(2) Селскостопанските пътища - общинска собственост, които попадат изцяло в обхвата на плана за уедряване, могат да се проектират отново според нуждите на плана.

Чл. 10.Когато в плана за уедряване са включени земеделски имоти - държавна или общинска собственост, споразумението по чл. 8 се подписва от министъра на земеделието, храните и горите, съответно - от кмета на общината или от оправомощени от тях лица.

Чл. 11. (1) В плана за уедряване не се включват имоти, върху които е наложена ипотека, възбрана, или са обременени с други вещни тежести, предмет са на висящ съдебен спор за правото на собственост, или ограничени вещни права, за които се извършва делба, или са предмет на процедура по отчуждаване.

(2) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произтичащи от разположението им в защитени или нарушени територии и зони, се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.

Чл. 12. (1) Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване, издава решения и скици за уедрените поземлени имоти. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността, с посочване на основанията за това.

(2) Решението се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване пред районния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, при наличие на несъответствие с одобрения план за уедряване.

(3) Собствеността върху уедрените поземлени имоти се придобива от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, което, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.

Чл. 13. Договорите за наем или за аренда на имоти, включени в плана за уедряване, се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти след изтичане на съответната стопанска година, освен когато със споразумението за уедряване е уговорено друго.

Чл. 14. Одобреният план за уедряване се отразява безвъзмездно в картата на възстановената собственост, съответно в кадастралната карта и кадастралните регистри. За отразяването му и за издаването на скиците за уедрените имоти, не се дължат такси.

Чл. 15. Разходите за създаване на уедрени поземлени имоти по споразумение на собствениците, са за тяхна сметка.

Чл. 16. Условията и редът за изготвяне и одобряване на плана за уедряване, се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта

ПРОМЯНА НА НАЧИНА НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ИМОТИ

Чл. 17. (1) Начинът на трайно ползване на земеделските имоти или на части от тях, може да бъде променян за друго земеделско ползване.

(2) Начинът на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой "Постоянно затревени площи", може да се променя само след изключването им от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Отрицателното становище на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) във връзка с въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване на пасища, мери и ливади, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, или от планове за управление на защитени зони или защитени територии, е основание за прекратяване на процедурата.

Чл. 18. Редът и условията за промяна на начина на трайно ползване, се урежда с правилника за прилагане на закона.

Глава пета

ДОГОВОРИ ЗА ВЪЗМЕЗДНО ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ

Раздел I

Общи изисквания

Чл.19. (1) Земеделската земя се предоставя с договори за временно земеделско ползване срещу задължението на ползвателя за рентно плащане.

(2) Добивите от отдадената за ползване земеделска земя принадлежат на ползвателя от момента на отделянето им.

(3) Ползвателят е длъжен да ползва земята с грижата на добър стопанин в границите на имота и да я поддържа в добро земеделско състояние, съобразно с начина й на трайно ползване.

Чл. 20. С договорите по чл. 19, ал. 1 не се създават вещни права върху земята, предоставена за ползване.

Чл. 21. (1)Договори за предоставяне на ползване на земеделска земя могат да сключат:

1. собственикът или упълномощено от него лице;

2. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или упълномощено от тях лице;

3. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява имота, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице, или по силата на нормативен акт.

(2) Договор за ползване на земеделска земя, сключен в нарушение на изискванията по ал. 1, е нищожен.

Чл.22. (1) Договор за ползване на съсобствена земеделска земя се сключва от съсобственик или съсобственици, или от упълномощено от тях лице, по реда и при условията на този закон.

(2) В договора по ал. 1 се посочват дяловете от съсобствения имот на всеки от сключилите го съсобственици.

Чл. 23. (1) Договор за ползване на земеделска земя със срок до една година, се сключва в писмена форма.

(2) Договор за ползване на земеделска земя със срок над една година, както и споразумение за изменението или прекратяването му, се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните и подлежат на вписване в службата по вписванията по местонахождението на имотите.

(3) Договорите и споразуменията по ал. 1 и 2 подлежат на регистрация в общинската служба по земеделие при условията и по реда на глава шеста.

Чл. 24. Упълномощаването за сключване на договор за ползване на земеделска земя трябва да бъде извършено с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите.

Чл. 25. Договорите за земеделско ползване на държавни и общински земи се сключват в писмена форма. Те се вписват в службата по вписванията по местонахождението на имотите, когато са със срок над една стопанска година.

Чл. 26. (1) В хода на нотариалното производство за удостоверяване на подписите на страните по договори за ползване на земеделски земи, нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 21 - 24 и съхранява скици на имотите, предмет на договора.

(2) Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите.

(3) За удостоверяване на подписите на страните по договори за ползване на земеделска земя, се събира нотариална такса в размер на 10 лв., независимо от материалния интерес или изразходваното време.

Чл. 27. (1) Към договорите за ползване на земеделска земя, подлежащи на вписване, се прилагат и скиците на имотите.

(2) За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси.

(3) Съдията по вписванията извършва проверка за спазване на изискванията по чл. 21 - 24.

Чл. 28. (1) Предаването на земята за ползване се извършва по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Опис се съставя и при прекратяване на договора. Описът не може да се оспорва от страните по договора.

(2) При липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка ползвателят да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по договора.

(3) Разходите за трасиране и опис се разпределят по равно между страните, освен ако е уговорено друго.

Чл. 29. (1) Договор за ползване на земеделска земя не може да бъде сключен за срок, по-дълъг от 10 стопански години.

(2) Когато договореното ползване на земята е за създаване и отглеждане на трайни насаждения, срокът на договора се определя в зависимост от вида на насаждението, но не може да бъде по-дълъг от 30 стопански години.

(3) Когато периодът на плододаване на трайното насаждение е по-дълъг от 30 години, договорът може да бъде продължен с допълнително споразумение до изтичането на периода на плододаване.

(4) Когато договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за 10, съответно за 30 стопански години.

(5) Продължителността на периода на плододаване на трайните насаждания се определя съгласно акта на Министерския съвет, издаден на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 30. (1) Когато договорът за ползване на земеделска земя е сключен за по-кратки срокове, той може да бъде продължаван по споразумение на страните в рамките на сроковете по чл. 29, ал. 1 и 2.

(2) Договорът за ползване на земеделска земя се прекратява и в случай, че след изтичането на уговорения срок, ползването продължи със знанието и без противопоставянето на собственика.

Чл. 31. Размерът на рентното плащане се договаря в пари. Когато това е уговорено, задължението може да се изпълнява и със земеделски продукти, или само със земеделски продукти.

Чл. 32. (1) Вземането за рентно плащане се погасява с изтичането на 10-годишен давностен срок.

(2) Когато договорът е сключен между търговци, вземането за рентно плащане се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Чл. 33. (1) Когато след сключване на договора за ползване на земеделска земя със срок над 1 година обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Увеличаването или намаляването на добивите от земеделската земя – обект на договора, вследствие стопанисването й, не е основание за изменение на рентното плащане.

(2) Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането.

(3) Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.

(4) Когато страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд.

(5) Отказът от правото да се иска изменение на договора за ползване на земеделска земя и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се претендират вреди или облаги, са нищожни.

(6) Искането за изменение по реда на предходните алинеи, не може да засяга уговорения срок.

Чл. 34. Когато не е уговорено друго, рентното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако рентното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.

Чл. 35. (1) Ако е уговорено в договора, ползвателят може да предостави с договор за преотдаване на ползването част или целия обект на договора, или да прехвърли правата си на трето лице.

(2) За всяко преотдаване или прехвърляне на права ползвателят е длъжен незабавно да уведоми писмено собственика или праводателя по договора.

(3) При неспазване на изискванията по ал. 1 или 2, преотдаването или прехвърлянето на ползването са нищожни.

(4) Ползвателят по силата на преотдаването или прехвърлянето на права не може да има повече права от първоначалния ползвател. Първоначалният ползвател не се освобождава от задълженията си към лицето, предоставило ползването, включително и за рентно плащане. Лицето, предоставило ползването, може да търси рентното плащане и от ползвателя по силата на преотдаването, съответно по силата на прехвърлянето на правата, без да може да му се противопоставят направените преждевременно плащания.

(5) Правата по договор за ползване на земеделска земя не могат да се залагат.

(6) Лицето, сключило договора за ползване, може да го прекрати едностранно с писмено уведомление до ползвателя в срок до една година от узнаване на преотдаването, залагането или прехвърлянето на права в нарушение на изискванията по ал. 1, 2 и 5.

Чл. 36. (1) Когато е уговорено в договора, наследниците, съответно правоприемниците на ползвателя, го заместват като страна в договора. Те са длъжни да уведомят незабавно другата страна по договора за настъпилото заместване и да посочат определения техен пълномощник.Наследниците могат да отправят предизвестие за прекратяване на договора не по-късно от три месеца от смъртта на ползвателя.

(2) Приобретателят на отдадената за ползване земеделска земя за срок над 1 година замества отдалото ползването лице като страна в договора, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден.

(3) Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно ползвателя за настъпилото заместване. Той не може да иска от ползвателя да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишната страна по договора до получаване на съобщението за заместването.

(4) Заместването по отношение на дадените от ползвателя обезпечения се счита от момента на получаване на съобщението по ал. 3. Заложените вещи могат да останат у приобретателя само със съгласието на ползвателя.

(5) Алинеи 2, 3 и 4 се прилагат и по отношение на приобретателя на ограничено вещно право върху обекта на договора, упражняването на което би лишило ползвателя от уговореното ползване.

(6) Ако собственикът обремени обекта на договора с право на трето лице извън случаите на ал. 5, то може да упражнява това право, доколкото не пречи на ползвателя да ползва обекта на договора.

Чл. 37. (1) Договорът за ползване на земеделска земя се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е сключен;

2. при разваляне поради неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;

3. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариално удостоверяване на подписите;

4. с едностранно писмено предизвестие или уведомление - в предвидените в този закон случаи;

5. освен по други причини, посочени в закона, и със смъртта или с поставянето под запрещение на ползвателя, съответно с прекратяването на юридическото лице-ползвател, доколкото не е уговорено друго;

6. при принудително отчуждаване на предоставената за ползване земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и от Закона за общинската собственост.

(2) Прекратяването на договора за ползване на земя се вписва в службата по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.

(3) Вписването и регистрирането на прекратяването на договора за ползване на земя, може да се извърши по искане на всяка от страните по договора.

Чл. 38. (1) Собственикът или лицето, предоставящо ползването, може да развали договора поради забавяне на плащането на рентното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.

(2) В случаите по ал. 1, пред съдията по вписванията се представя уведомлението за разваляне на договора поради забава в плащанията на рентното плащане повече от три месеца и се удостоверява достигането му до адресата.

(3) Развалянето на договор за ползване на земеделска земя за срок по-дълъг от 10 стопански години става по съдебен ред, освен когато договорът е за ползване на земи от държавния и от общинския поземлен фонд.

Чл. 39. Ползвателят може да прекрати договора от началото на следващата стопанска година с писмено предизвестие, ако изпадне в трайна нетрудоспособност.

Чл. 40. (1) След прекратяване на договора ползвателят е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин.

(2) С прекратяването на договора се прекратяват и правата на третото лице, на което ползвателят е предоставил ползването. Собственикът може да иска връщането и направо от него.

(3) Ако ползвателят не върне обекта на договора, собственикът има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането.

Чл. 41. (1) Ако договорът се прекрати преди изтичане на стопанската година, на ползвателя се дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, когато договорът се прекрати не по вина на ползвателя.

(2) Когато стойността на плодовете по ал. 1 не може да бъде определена, на ползвателя се дължи обезщетение за направените от него разходи.

(3) Алинея 1 се прилага и за предвидените по установения ред за изсичане, но още неизсечени дървета. Ако ползвателят е изсякъл повече дървета от допустимото, той дължи стойността на дървения материал.

Чл. 42. Споровете във връзка със сключването, изменението, изпълнението, прекратяването и тълкуването на договорите за ползване на земеделски земи, се разрешават от съда.

Чл. 43. (1) Правилата на този раздел се прилагат за всеки договор за предоставяне на земя за земеделско ползване на възмездно основание, освен когато е изрично изключено със закон.

(2) Правилата на този раздел се прилагат за земите от държавния и от общинския поземлен фонд, доколкото не е предвидено друго със закон.

(3) Този раздел се прилага и за поземлени имоти в урбанизирани територии, предназначени за земеделско ползване, както и за горскостопански дейности, извършвани в земеделски земи.

(4) Когато в случаите по този раздел се изисква писмено уведомяване, ако не е уговорено друго, спазването на изискването се удостоверява с препоръчано писмо с обратна разписка.

Раздел II

Договор за аренда

Чл. 44. Обект на договора за аренда са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство.

Чл. 45. (1) Договор за аренда на съсобствена земеделска земя се сключва от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.

(2) Договор, сключен със съсобственици без да е спазено изискването по ал. 1, се счита сключен за срок от една година.

(3) За неуредените случаи в отношенията между съсобствениците по повод на договори за аренда на земеделска земя, се прилагат разпоредбите на чл. 30 - 32 от Закона за собствеността.

Чл. 46. (1) Минималният срок на договора за аренда е пет стопански години.

(2) Когато договорът бъде сключен за срок по-кратък от минималния или без срок, той има действието на договор за наем.

Чл. 47. (1) Арендодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора.

(2) Когато не е уговорено друго, арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора.

(3) Когато обектът на договора не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията на ал. 2, да извърши това сам за сметка на предоставилата ползването страна или да развали договора.

Чл. 48.(1) Текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи обекта на договора съоръжения и ограждения, е за сметка на арендатора.

(2) Арендаторът е длъжен да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на арендувания обект на договора, а собственикът - данъците и таксите, свързани с неговата собственост.

(3) Когато не е уговорено друго, арендаторът е длъжен да застрахова приетите по опис сгради, инвентар и животни, както и привнесените в обекта на договора вещи и добивите.

Чл. 49. (1) Арендаторът е длъжен да ползва арендувания обект на договора с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение. Арендаторът е длъжен да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми и да не уврежда обекта на договора.

(2) Арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора въз основа на писмено упълномощаване с нотариално удостоверяване на подписа на собственика по реда на глава четвърта.

(3)По реда на Закона за устройство на територията и други специални закони, арендаторът може да извършва подобрения в обекта на договора само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора.

(4) Арендодателят може да прекрати договора, когато арендаторът ползва неговия обект по начин, който не отговаря на изискванията на ал. 1, 2 и 3, както и да търси обезщетение за нанесените вреди.

Чл. 50. (1) Арендаторът е длъжен да търпи необходимите действия на арендодателя за поддържане и запазване на обекта на договора.

(2) Арендаторът е длъжен да търпи извършването от арендодателя на подобрения в обекта на договора, освен ако това му създава съществени затруднения за ползването. Арендодателят е длъжен да заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи, по искане на арендатора.

(3) Доколкото подобренията допринасят за нарастване на добивите от обекта на договора, арендодателят може да иска подходящо увеличение на арендното плащане.

Чл. 51. (1) Ако не е уговорено друго, арендодателят е длъжен да заплати на арендатора направените от него необходими разноски за обекта на договора, извън тези по чл. 48.

(2) При прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения, освен ако в този закон е предвидено друго.

(3) Арендаторът има право да демонтира съоръженията, инсталациите и другите подобрения, които не са трайно закрепени в обекта на договора и са направени без знанието на арендодателя, в едномесечен срок от прекратяването на договора.

(4) Подобренията по ал. 3, останали след изтичането на срока, се считат като приращения на имота и за тях собственикът, съответно арендодателят, не дължат обезщетение.

Чл. 52. (1) Исковете на арендодателя за заплащане на обезщетения поради увреждане на отдадения под аренда обект на договора, както и исковете на арендатора за дължимите разноски за обекта на договора или за упражняване на правата по чл. 51,ал. 3, се погасяват с тригодишна давност.

(2) По отношение на арендодателя давността започва да тече от връщането на обекта на договора, а за арендатора - от прекратяването на договора.

Чл. 53. Арендодателят има право на търговски залог по реда на Закона за особените залози върху добивите от арендувания обект и привнесените вещи за обезпечаване на вземанията му по арендния договор за съответната година.

Чл. 54. (1) Арендодателят отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора, и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, а за животните - в тримесечен срок. В тези случаи арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.

(2) Ако недостатъците се дължат на причина, за която арендодателят отговаря, арендаторът може да търси и обезщетение за вреди по общите правила за неизпълнение на задълженията.

(3) Ако арендодателят не отстрани недостатъците в продължение на три месеца след писменото му уведомяване, арендаторът има право да ги отстрани сам за сметка на арендодателя.

(4) Съглашението за освобождаване на арендодателя от отговорността за недостатъци, е нищожно.

Чл. 55. Арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве.

Чл. 56. Ако арендаторът бъде лишен изцяло или частично от ползването на обекта на договора поради права на трети лица, се прилагат съответно чл. 54 и 55.

Чл. 57. (1) Арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за появили се недостатъци, за необходимостта от вземане на мерки за предпазване на обекта на договора от повреждане или унищожаване, както и за предявените от трети лица права върху обекта на договора.

(2) При неизпълнение на задължението си по ал. 1, арендаторът дължи обезщетение за причинените на арендодателя вреди. Ако арендодателят поради неуведомяване, не е могъл да вземе необходимите мерки за запазване на обекта на договора или за отклоняване на предявените права от трети лица, арендаторът губи правата си по чл. 54, 55 и 56, както и правото си да развали договора и да иска обезщетение поради неизпълнение.

Раздел III

Други договори за ползване на земеделски земи

Чл. 58. (1) Разпоредбите на раздел I и II се прилагат за договорите за наем на земеделска земя, с изключение на изискванията по чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 1.

(2) Договор за наем на съсобствена земеделска земя се сключва от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.

(3) Договор, сключен със съсобственици без да е спазено изискването по ал. 2, се счита сключен за срок от една година.

(4) За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите относно договора за наем и разпоредбите на чл. 30 - 32 от Закона за собствеността.

Чл. 59. (1) Договор за съвместно обработване на съсобствена земеделска земя по чл. 31, ал. 4, т. 3 от Закона за кооперациите, се сключва от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.

(2) Договор, сключен със съсобственици без да е спазено изискването по ал. 1, се счита сключен за срок от една година.

(3) Договорът по ал. 1се прекратява с прекратяването на членството на страната, предоставила земята за съвместно обработване.

(4) Приобретателят на отдадената за ползване земеделска земя с договор за съвместно обработване за срок над 1 година, включително наследниците, заместват член – кооператора като страна в договора по реда на чл. 36, ал. 2, когато са членове на кооперацията – ползвател.

(5) За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за кооперациите, на Закона за задълженията и договорите относно договора за наем и разпоредбите на чл. 30 - 32 от Закона за собствеността.

Глава шеста

РЕГИСТРАЦИЯ НА АКТОВЕ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ

Чл. 60. (1) Общинската служба по земеделие регистрира актовете за ползване на земеделските земи в информационната система по чл. 116, ал. 1.

(2)По реда на ал. 1 се регистрират договори, административни, съдебни и други правни актове, коитодоказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя.

Чл. 61. (1) Регистрацията по чл. 60, ал. 1 се извършва по искане на собствениците или на ползвателите на земеделските земи, въз основа на представени от тях копия от актовете. Когато искането е от наследник, който не е вписан в информационна система по чл. 60, ал. 1, се изисква да представи и удостоверение за наследници.

(2) Общинската служба по земеделие регистрира служебно заповеди за създадените масиви за ползване на земеделските земи, заповеди на министъра на земеделието, храните и горите, издадени за предоставяне на земеделски земи на научни, научно-производствени и учебни заведения, на местата за лишаване от свобода, на ловни стопанства, както и на структурни звена към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, необходими за осъществяване на основната им дейност.

(3) Подлежащите на вписване актове се регистрират от общинската служба по земеделие след вписването им в службата по вписванията.

(4)Отказът на общинската служба по земеделие да извърши регистрацията на актовете по ал. 1, подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 62. (1) Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите копие от договорите за аренда, наем или съвместно обработване на земята, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване.

(2) За невписаните в службата по вписванията договори, в които е предвидено продължаване на уговорения срок, ползвателите представят и изрично писмено споразумение между страните за продължаване срока на договора.

Чл. 63. (1)Общинската служба по земеделие регистрирапредставените договори за ползване на земеделски земи, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма по глава пета.

(2)Когато в общинската служба по земеделие е представен за регистриране договор за пренаемане или преарендуване, неговата регистрация се извършва след като е регистриран договорът, сключен със собственика на имота, в който има клауза за пренаемане, съответно за преарендуване.

Чл. 64. Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един невписан в службата по вписвания договор, регистрация се извършва на договора, посочен в подадената от собственика декларация по чл. 73. Ако собственикът не е подал декларация, се създава автоматично съобщение, с което общинската служба по земеделие уведомява страните по договорите и собственика за възможността да постигнат споразумение в установените срокове.

Глава седма

СЪЗДАВАНЕ НА МАСИВИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ

Раздел I

Общи положения

Чл. 65. (1) Земеделските земи се ползват от собствениците и от ползвателите въз основа на актове, регистрирани в общинската служба по земеделие по реда на глава шеста.

(2) Ползването се осъществявав имотните граници, определени с картата на възстановената собственост или с кадастралната карта, или уедрено – в граници, определени чрез процедура за създаване на масиви за ползване.

Чл. 66. (1) Масивът за ползване представлява непрекъсната земеделска площ с еднакъв начин на трайно ползване, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата ортофотокарта. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата ортофотокарта.

(2) Границите на масивите за ползване на земеделските земи се определят по реда на разд