Агенция за недвижими Теменуга

Проба Това е проба

Текст, текст, текст

 Подробна информация »

Наредба Наредба

Текст на наредбата

 Подробна информация »

Формуляр Формуляр

Описание на формуляра

 Подробна информация »

Закон за устройството на територията

 Подробна информация »

Закон за задълженията и договорите

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Попр. ДВ. бр.2 от 5 Декември 1950г., обн. ДВ. бр.275 от 22 Ноември 1950г., изм. ДВ. бр.69 от 28 Август 1951г., изм. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1963г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 1977г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.30 от 13 Април 1990г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 1993г., изм. Д. бр.56 от 29 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.83 от 1 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., доп. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.92 от 13 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г.

Чл. 1. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

ОБЩА ЧАСТ
I. ОСНОВНИ ПРАВИЛА

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)


Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)


Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА
1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

2. ДОГОВОРИ
А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ


Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 10. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.)
Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.



Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.



Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.



Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.



Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 16. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.
При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.
При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля.



Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.



Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.



Чл. 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.



Чл. 20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ


Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.



Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.
Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.



Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.
Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.
Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.



Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.



Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.



Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Сбъдването на условието има обратно действие.

В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ


Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.



Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.



Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.



Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.



Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.



Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.



Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.



Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.



Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
(Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.
Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Г) ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО


Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.
Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.



Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.



Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.



Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.



Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.



Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.



Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.



Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.
Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

3. ЕДНОСТРАННИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ


Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ


Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.



Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.



Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.



Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.



Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.



Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.



Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.



Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.



Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.



Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ


Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.



Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.



Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.



Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.



Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ


Чл. 60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.



Чл. 61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.



Чл. 62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

III. ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА
1. ИЗПЪЛНЕНИЕ


Чл. 63. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.



Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.



Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.



Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.



Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и;
в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.



Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.



Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.
Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.



Чл. 71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.



Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.
Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.
Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.



Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.



Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
(Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.



Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.



Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.
Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.
Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.
Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.



Чл. 78. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил.

2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ


Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.



Чл. 80. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.
Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.



Чл. 81. Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.



Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.



Чл. 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.



Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.



Чл. 85. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.



Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.



Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.



Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.



Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.



Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение.



Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
(Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.



Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

3. ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА


Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.



Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.
В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.



Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.



Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

IV. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ


Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.



Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.



Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.



Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

V. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА
1. ПРИХВАЩАНЕ, ПОДНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ


Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.



Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.



Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.



Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)



Чл. 107. Задължението се подновява, ко

 Подробна информация »

Закон за наследството

ЗАКОН за наследството

Обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 29.04.1949 г., попр., бр. 41 от 21.02.1949 г., изм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от
1.07.1985 г., изм. и доп., бр. 60 от 24.07.1992 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 27.02.1996 г. - бр. 21 от 12.03.1996 г.; доп., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г., бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 96 от 5.11.1999 г., изм., бр. 34 от
25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 47 от
23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.




Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството, и б) който е роден неспособен да живее.
(2) До доказване на противното, този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:

а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;

б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Чл. 4. (1) Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

(2) Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е



знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

Глава втора
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 47 от 2009 г. , в сила от 1.10.2009 г.) При осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

Чл. 6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив.

Чл. 7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен.



части.

Чл. 8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни


(2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.

(3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината - във втория.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.





Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.

Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

(2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.

(3) Наследяването в тези случаи става по коляно.

(4) Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 117 от 1997 г.) Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Чл. 12. (1) Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.

(2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Глава трета
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ

1. Общи разпореждания

Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно



запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.

(2) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).

Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

Чл. 16. (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.

(2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Чл. 17. (1) Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.

(2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.

Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.

Чл. 19. (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

(2) Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.

Чл. 20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

Чл. 21. (1) Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.

(2) Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.



Чл. 22. (1) Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

(2) Разпоредбите на чл. 48 - 54 се прилагат и за заветите.

2. Форма на завещанието

Чл. 23. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.

Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм., бр. 59 от 2007 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Чл. 26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.

(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

Чл. 27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.

(2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото



разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.

(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.

3. Запазена част и разполагаема част

Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

4. Възстановяване на запазената част

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.



Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.

Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32 - 33.

Чл. 35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.

(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.

(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.

Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.

(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.

Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението,



могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.

(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.

(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.

5. Отменяване на завещанието

Чл. 38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Чл. 39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.

Чл. 40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.

Чл. 41. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.

(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

6. Недействителност на завещанието

Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и

в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно



да завещава, и

б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.

(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.

Чл. 44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.

(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.

7. Изпълнители на завещанията

Чл. 45. (1) Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.

(2) По искане на всеки заинтересуван районният съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначеният се е отказал.

Чл. 46. (1) Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа.

(2) Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.

(3) Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.

Чл. 47. Районният съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.

Глава четвърта
ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.



Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.

(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.).

Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.

Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.

Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Чл. 54. (1) Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.

(2) Приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка.

Чл. 55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.

Чл. 56. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по- късно от три години след отказа.

Чл. 57. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство,



макар да е приел наследството на последния.

Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.

(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.

(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Чл. 62. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Чл. 63. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 64. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години, освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.



Чл. 66. (1) Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.

(2) Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.

Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.

(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

Чл. 68. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

Глава пета
ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

(3) Наследникът земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Чл. 70. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със



съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.

Чл. 71. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.).

Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части по- малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар.

Чл. 73. (1) Всеки сънаследник, съобразно своята наследствена част, дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.

(2) Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.

Чл. 74. (1) Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.

(2) Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.

(3) Унищожението не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.

Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.

(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Чл. 77. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част.

(2) Тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание.

Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.

(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение,



тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.

Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.

Чл. 80. При делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на чл. 69, ал. 3.

Глава шеста
ДАРЕНИЕ

Чл. 81 - 88. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.).

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 89. (1) По наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.

(2) Извършените по такива наследства съдебни делби, по които разделителният протокол е влязъл в законна сила, както и доброволните делби, остават в сила. Но заинтересуваните наследници могат да искат изравняване на наследствените дялове в пари.

Чл. 90. (1) Завещанията, направени до влизането на този закон в сила във формите, предвидени в досега действуващия Закон за наследството, запазват силата си.

(2) Разпорежданията на чл. 14 се прилагат и относно завещанията, направени преди влизането на този закон в сила, ако наследството е открито след това.

Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти - ДВ, бр. 21 от 1996 г.)
————————————————————————————————



Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.
————————————————————————————————



Чл. 91. Давностният срок по чл. 50, считан от деня на влизането на закона в сила, се прилага и за наследства, открити преди тази дата.

Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.

Чл. 92. Срокът по чл. 56 започва да тече от влизането на този закон в сила за наследства, открити по-рано.

Чл. 93. Настоящият закон влиза в сила в срок от три месеца от публикуването му в
"Държавен вестник".



НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (Изв., бр. 12 от 1956 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

377. (Предишен чл. 337 - Изв., бр. 12 от 1956 г.) Навсякъде в законите наказанията тъмничен затвор или строг тъмничен затвор за определен срок се заменят с наказанието лишаване от свобода за същия срок, а наказанието запиране - с наказанието поправителен труд. Доживотният строг тъмничен затвор се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на
Закона за наследството
(ДВ, бр. 60 от 1992 г.)

§ 9. Отмяната на срока за приемане на наследство по отменения чл. 50 се отнася както за откритите преди влизане на този закон в сила наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собствеността върху които се възстановява.

 Подробна информация »

Закон за собствеността

ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА
Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г., изм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.90 от 8 Ноември 1960г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.54 от 12 Юли 1974г., изм. ДВ. бр.87 от 8 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.55 от 14 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 1985г., изм. ДВ. бр.14 от 19 Февруари 1988г., изм. ДВ. бр.91 от 2 Декември 1988г., изм. ДВ. бр.38 от 19 Май 1989г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.77 от 17 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.33 от 19 Април 1996г., изм. ДВ. бр.100 от 31 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.32 от 12 Април 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г.
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Този закон урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.
(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.
I. ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)
Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)
Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г. и бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г.) Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) Режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 9-11. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.).
Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 13-17. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.
Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.
Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 20а. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990)
Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 22-24. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 26-27. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
II. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост.
Със закон може да се забрани притежаването от физически или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.
Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.
Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.
III. СЪСОБСТВЕНОСТ
Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.
Чл. 35. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 36. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г. и бр. 31 от 1990 г.) Съсобствеността на държавата или на общината може да бъде прекратена освен чрез делба и чрез продажба на частта на държавата или на общината, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
IV. ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.
Чл. 38. При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Общите части не може да се делят.
Чл. 39. Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
Чл. 40. Дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.
Чл. 41. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.
Чл. 43. Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, три четвърти от собствениците.
В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.
Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.
Чл. 44. Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.
В случая на ал. 2 на предходния член общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.
Чл. 45. Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание:
а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и
б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.
Чл. 46. Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в правилника по чл. 49.
Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 районният съд издава изпълнителен лист.
Чл. 47. Управителят или председателят на управителния съвет представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
Управителят или председателят на управителния съвет представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.
Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1978 г.).
Чл. 49. Правилата за управлението, за поддържането на реда и за надзора по използуването на сградата, както и тия за начина на отмяна решенията на общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, се уреждат с особен правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г.) За нарушенията на правилника общото събрание може да предостави на управителя или на управителния съвет правото да налага на провинените лица глоба от 1 до 60 лв. в полза на етажната собственост.
V. ОГРАНИЧЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА
Чл. 50. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
Чл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.
Чл. 54. С решение на Министерския съвет могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имота.
VI. ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ
Чл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
1. ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ
Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
Ползувателят не може да отчуждава своето право.
Чл. 57. Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.
Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-кратък срок.
Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.
Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.
2. СОБСТВЕНОСТ НА ПОСТРОЙКА
Чл. 63. Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.
Чл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.
Чл. 65. Когато правото на собственост върху постройката е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.
Чл. 66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.
Чл. 67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
VII. ВЛАДЕНИЕ
Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Чл. 70. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.
Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.
Чл. 72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
Чл. 73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
Чл. 74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
VIII. ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
1. ПРИДОБИВАНЕ НА ДВИЖИМА ВЕЩ ЧРЕЗ ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
2. ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Чл. 80. Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.
Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.
Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) (*) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
3. НАМЕРЕНИ ВЕЩИ
Чл. 87. Който намери движима вещ е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.
Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 33 от 1996 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост".
Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на изгубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.
Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.
Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.
Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 91. Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата.
Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.
4. ПРИРАЩЕНИЯ
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.
5. ПРЕРАБОТВАНЕ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
Чл. 94. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг.
В противен случай собственикът на материала става собственик на вещта, но той има право да се откаже от нея.
Чл. 95. Когато вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на когото принадлежи главният материал.
Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.
Чл. 96. В случаите на предходните два члена, онзи, който стане собственик на новата вещ, дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за другите вреди, ако има такива.
Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.
Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
6. ИЗГУБВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.
7. ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА НУЖДА
Чл. 101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г., бр. 33 от 1996 г.) За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 102-105. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.)
Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
IX. ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.
X. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.
Чл. 111. Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.
Разпоредбите в глави V-XI важат за всички видове собственост по чл. 2, доколкото не е постановено друго.
XI. ВПИСВАНИЯ
Чл. 112. Вписват се:
а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;
б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;
в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;
г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;
д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;
е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;
ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и
з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.
и) (нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.
Чл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.
Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:
а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.
Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
Чл. 115. Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.
В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.
Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.
Чл. 116. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.
Преходни разпоредби
ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА
§ 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:
1. Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.
2. Закона за привилегиите и ипотеките.
3. Закона за държавните имоти.
4. Закона за етажната собственост.
5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.
6. Закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.
7. Закона за давността.
8. Закона против спекулата с недвижими имоти.
9. Чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство.
§ 2. Чл. 84 от Закона за задължителната военна служба се изменя така:
"При прехвърляне на моторни превозни средства продавачът и купувачът са длъжни да уведомят писмено в десетдневен срок отдела "Контрола върху автотранспорта при Министерството на вътрешните работи".
§ 3. Правото на собственост и другите вещни права, придобити до влизането на този закон в сила, се запазват.
§ 4. Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.
§ 5. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 1 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове на настоящия закон.
§ 6. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Гражданите, на които е признато право на строеж върху урегулирани държавни дворни места, отстъпени им или заети от тях до 15.XII.1951 г. и застроени до 1.IX.1956 г., имат право при прехвърляне или отчуждаване на имотите да получат пълната цена за правото на строеж.
§ 7. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 се прилага и за заварени случаи, когато имотът не е застроен и продължава да се владее от лицето, на което е отстъпено правото на строеж, или от неговите наследници, ако то не е отнето от изпълнителния комитет на общинския народен съвет до влизане в сила на тази разпоредба.
Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА
(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)

§ 44. Този закон се прилага и към отчуждителните производства, които до влизането му в сила не са завършени.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 1990 Г.)

§ 7. С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;
3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;
4. локалната пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;
5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;
6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
§ 8. Изпълнението на този закон се възлага на председателя на Министерския съвет.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА
(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 1996 Г.)

§ 27. (1) Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.
(2) Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.
§ 28. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНA ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 г.)

§ 1. Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.

 Подробна информация »

Закон за нотариусите

ЗАКОН за нотариусите и нотариалната дейност (Загл. изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.)

Обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., изм., бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., бр. 118 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм. и доп., бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 22.12.1997 г., бр. 24 от 27.02.1998 г., в сила от 27.02.1998 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2003 г., доп., бр. 29 от 9.04.2004 г., в сила от 9.04.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., доп., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп., бр. 39 от 12.05.2006 г., в сила от 12.05.2006 г., бр. 41 от 19.05.2006 г., в сила от 19.05.2006 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 87 от 5.11.2010 г., доп., бр. 32 от 19.04.2011 г., изм. и доп., бр. 41 от 31.05.2011 г., в сила от 1.07.2011 г., бр. 82 от 21.10.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. и доп., бр. 95 от 4.12.2012 г.


Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда правния статут на нотариуса и на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.

Нотариус

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

(2) Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара.

(3) Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия.

Район на действие

Чл. 3. Районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд.

Нотариална камара

Чл. 4. (1) Създава се Нотариална камара. В Нотариалната камара членуват по право всички нотариуси.

(2) Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в София.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За подпомагане дейността на Нотариалната камара и на нотариусите в съдебния район на всеки апелативен съд се създават нотариални колегии. За София-град се създава отделна колегия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Статутът и функциите на нотариалните колегии се определят в устава на Нотариалната камара.

Регистър на Нотариалната камара

Чл. 5. В Нотариалната камара се води регистър. В регистъра се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.

Задължение за вписване

Чл. 6. Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 5, или да представи документи, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, освен ако законът определя друг срок.

Публичност на регистъра на Нотариалната камара

Чл. 7. Всеки има право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечение от него.

Глава втора
НОТАРИУС

Раздел I
Придобиване на правоспособност на нотариус

Изисквания

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:

1. има висше юридическо образование;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) има тригодишен стаж;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;

5. не е лишено от правоспособност на нотариус;

6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;

7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;

8. вписано е в регистъра по чл. 5.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 39 от 2006 г., изм., бр. 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., доп., бр. 95 от 2012 г. ) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, младши следовател, съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, съдия-изпълнител, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, лице, което работи на длъжност "разследващ полицай с висше юридическо образование" в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници", както и стажът по чл. 164, ал. 9 от Закона за съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който се счита за юридически стаж съгласно законодателството на държавата - членка на Европейския съюз, на държавата - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на чиято територия този стаж е придобит.

Несъвместимост

Чл. 9. (1) Нотариусът не може едновременно:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;

2. да заема длъжност в държавен или общински орган;

3. да работи по трудово правоотношение;

4. да упражнява адвокатска професия;

5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността на нотариуса се възстановява при условията на чл. 39.

Откриване на места за нотариуси.Насрочване на конкурс (Загл. доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на нотариусите заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на нотариусите.

(3) Заповедта по ал. 2 писмено се съобщава на Нотариалната камара. Влязлата в сила заповед се обнародва в "Държавен вестник".

(4) При необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието разрешава преместване на вписан в регистъра на Нотариалната камара нотариус в друг съдебен район.

Ред за кандидатстване

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., бр. 95 от 2012 г. ) В едномесечен срок от обнародването на заповедта по чл. 10, ал. 2 кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението съдържа името, единния граждански номер - когато кандидатът е български гражданин, датата и мястото на раждане - когато кандидатът е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, адреса и упражняваната професия, както и поредността на съдебните райони, за които кандидатства. В един конкурс кандидатът може да посочва до три съдебни района.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., изм. и доп., бр. 95 от 2012 г. ) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за платена държавна такса, за раждане, за самоличност, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) Когато кандидатът - български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, е завършил юридическо образование в чужбина, към заявлението по ал. 1 се прилагат копие от диплома за завършено юридическо образование и документ, който удостоверява, че придобитата от него диплома се признава в Република България.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) Когато тригодишният юридически стаж е придобит съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, които удостоверяват наличието на този стаж, както и извлечение от нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 95 от 2012 г. ) Когато за определен район не се явят кандидати за всички места, срокът се продължава с един месец. В този случай за съответния район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст.

Конкурс за нотариуси

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., бр. 18 от 2003 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Комисията по ал. 2 изпраща протокола с резултатите от конкурса на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Заповедта по ал. 3 се обявява на кандидатите за съответния район и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Нотариална кантора

Чл. 13. (1) След влизане в сила на заповедта за вписване кандидатът за нотариус е длъжен да осигури нотариална кантора, което може да стане и съвместно с други кандидати или действащи нотариуси от същия район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие. Кантората трябва да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на нотариуса.

Вписване в регистъра на Нотариалната камара

Чл. 14. (1) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите.

(2) За вписване на нотариус в регистъра е необходимо:

1. да е влязла в сила заповедта на министъра на правосъдието за вписване;

2. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 9;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се посочи адресът на нотариалната кантора и да са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) да се представи документ за вещно право върху нотариалната кантора или вписан договор за наем, декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на нотариалната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;

5. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 30;

6. да се представи образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;

7. да се представи образец от подписа на нотариуса.

(3) За вписване на помощник-нотариус е достатъчно изпълнението на изискванията по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 7.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм., бр. 18 от 2003 г.) Искането за вписване в регистъра и изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 трябва да се направи в двумесечен срок от влизане в сила на заповедта за вписване. За незаетото място на нотариус министърът на правосъдието издава заповед за вписване на следващия по реда на класирането кандидат.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за вписване в регистъра Съветът на нотариусите извършва проверка на нотариалната кантора на кандидата с оглед спазване изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3. За констатациите от проверката се съставя протокол, който се прилага служебно към искането.

Полагане на клетва

Чл. 15. (1) След постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 кандидатът полага пред Съвета на нотариусите, ако не е положил преди това, следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(3) Вписването в регистъра се извършва след подписване на клетвения лист.

Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра

Чл. 16. (1) В регистъра се вписват:

1. районът на действие;

2. името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса;

3. адресът на нотариалната кантора;

4. срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване;

5. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) наименованието и седалището на застрахователя, както и размера на застрахователната сума;

6. (нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни в 7-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Раздел II
Права и задължения на нотариуса

Независимост

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите.

Съдействие и уважение

Чл. 18. На нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции.

Достъп до документи

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишен текст на чл. 19, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срещане насаме

Чл. 20. При изпълнение на служебните си функции нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица.

Неприкосновеност на служебния архив

Чл. 21. (1) Служебният архив на нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на нотариуса освен в случаите, предвидени със закон.

(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на нотариуса, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за самия нотариус, и да го уведомява за извършените по архива действия.

Други действия на нотариуса

Чл. 22. Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.

Задължение за съдействие

Чл. 23. Нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Безпристрастност

Чл. 24. При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна.

Опазване правата и интересите на страните

Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., бр. 36 от 2004 г., предишна ал. 2, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 3, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм., бр. 36 от 2004 г., предишна ал. 3, бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г., предишна ал. 4, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване. Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.

(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм., бр. 36 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 5, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Актовете, подлежащи на вписване в друг съдебен район, се изпращат в службите по вписванията служебно по разпореждане на съдията по вписванията. Разходите по изпращането им са за сметка на страните.

(7) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 5, изм., бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 6, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.).

(8) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 6, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 7, бр. 82 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) При извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.

(10) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.

Специална банкова сметка на нотариуса

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) (1) При извършване на актове, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, сумата, дължима по сделката, може да се преведе или да се внесе по специална банкова сметка на името на нотариуса.

(2) Условията за внасяне на сумите по специалната банкова сметка на нотариуса и за нареждания за плащания от нотариуса се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните по сделката.

(3) Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса.

Професионална тайна

Чл. 26. (1) Нотариусът е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което нотариусът не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

Непрекъснатост на дейността

Чл. 27. Министърът на правосъдието определя работното време на нотариалните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни.

Служебен архив

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Служебният архив съдържа:

1. нотариални регистри и книги;

2. нотариални дела;

3. други документи;

4. печат на нотариуса.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора се извършва само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия или прокурор. Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив документи могат да се изнасят извън нотариалната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от нотариуса, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Печатът на нотариуса може да бъде изземван или запечатване на кантората може да се извърши само ако нотариусът е загубил правоспособност.

Нотариални регистри и книги

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Всеки нотариус води:

1. общ регистър;

2. азбучен указател;

3. регистър за вписване на предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхраняване документи и книжа;

4. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване, както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс;

5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;

6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;

7. разносна книга.

(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по ал. 1, т. 6 и 7 се пазят 10 години, като при изтичането на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.

(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по ал. 1, т. 3 и книгите по ал. 1, т. 4 и 5 се пазят 100 години, като при изтичането на срока подлежат на предаване за постоянно съхраняване в съответния държавен архив.

(4) Справки по нотариалните дела се дават само на страните, на техните правоприемници, както и на представителите им по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.

Информационна система

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни - част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1.

Уведомяване председателя на районния съд

Чл. 29. Нотариусът незабавно уведомява председателя на районния съд за всяка промяна в местонахождението на нотариалната кантора и на служебния си архив.

Застраховане

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора по ал. 1 да представи в Нотариалната камара копие от застрахователната полица.

Социално осигуряване

Чл. 31. Нотариусът подлежи на задължително социално осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.

Вноски в Нотариалната камара

Чл. 32. Нотариусът прави задължителни вноски в полза на Нотариалната камара при условията и по реда, установени с устава на камарата и решенията на общото събрание.

Счетоводство

Чл. 33. Нотариусът води счетоводство.

Професионална етика и квалификация (Загл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията съгласно устава на Нотариалната камара.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да въвежда в работата, да обучава и напътства помощник-нотариуса, както и служителите си.

Сдружаване на нотариуси

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм., бр. 18 от 2003 г.) Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи нотариусите водят самостоятелен архив.

Преместване на нотариус

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) Двама нотариуси могат да заменят районите си на действие поради важни причини и съгласие между тях. В този случай те подават съвместно заявление по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., предишна ал. 3, бр. 95 от 2012 г. ) Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1, след съгласуване с Нотариалната камара. Заповедта се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., предишна ал. 4, бр. 95 от 2012 г. ) Заповедта за преместване може да се обжалва от Съвета на нотариусите по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако преместването е станало в нарушение на законовите изисквания. Отказът за преместване може да се обжалва от нотариуса по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., предишна ал. 5, бр. 95 от 2012 г. ) При преместването на нотариус се прилагат чл. 13, 14, 16, 36 и 38.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г. ) При преместване по ал. 3 всеки от нотариусите е длъжен да приеме служебния архив на другия нотариус.

Раздел III
Загубване и възстановяване правоспособност на нотариус

Основания за загубване на правоспособност

Чл. 35. Нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до Съвета на нотариусите;

2. при смърт или с поставянето му под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;

4. (нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4.

Запечатване и опис на служебния архив

Чл. 36. (1) С настъпването на основанията по чл. 35 нотариусът не може да извършва каквито и да са нотариални или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.

(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, вписано като нотариална кантора, може да се осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на нотариуса.

Заличаване

Чл. 37. (1) Заличаването от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно от Съвета на нотариусите чрез отбелязване в регистъра на:

1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) основанието за загубване на правоспособността на нотариус;

2. датата и името на лицето, на което е предаден архивът.

(2) Правоспособността на нотариуса се загубва със заличаването му от регистъра освен в случаите по чл. 35, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Съветът на нотариусите в тридневен срок от заличаването уведомява министъра на правосъдието, който може да насрочи конкурс, ако са налице предпоставките по чл. 10.

Нотариални действия по приетия архив

Чл. 38. Нотариусът, съответно съдията по вписванията, приел служебния архив, извършва нотариални действия само по наличните в архива документи и книжа.

Възстановяване на правоспособност

Чл. 39. (1) Правоспособността на нотариус се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:

1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;

2. извършване на несъвместима дейност по чл. 9, ал. 1, т. 1 - след прекратяване на дейността.

(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред Съвета на нотариусите в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й.

(3) Възстановяването на правоспособността се отбелязва в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 14.

(4) Лицето, приело служебния архив на нотариуса, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.

Раздел IV
Помощник-нотариус

Компетентност

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност, с изключение на:

1. актовете, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2. актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти;

3. актовете за нотариално завещание и за отмяна на нотариално завещание;

4. актовете, с които се учредяват или заличават ипотеки.

(2) Помощник-нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".

(3) За вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него.

(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса се уреждат с договор.

Придобиване на правоспособност

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да посочи един помощник-нотариус между лицата, които отговарят на изискванията за нотариус, независимо от тяхната възраст и стаж.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара въз основа на писмено заявление от нотариуса, приподписано от кандидата. Към заявлението се прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението може да се посочи и срок.

(3) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по реда на чл. 14, 15 и 16.

Загубване на правоспособност

Чл. 42. (1) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до нотариуса;

2. с неговата или на нотариуса смърт или поставяне под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;

4. по писмено искане на нотариуса до Съвета на нотариусите;

5. с изтичане на посочения от нотариуса срок и със заличаването на нотариуса от регистъра на Нотариалната камара.

(2) Заличаването на помощник-нотариуса от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно или по искане на нотариуса чрез отбелязване в регистъра на основанието по ал. 1.

(3) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си със заличаването му от регистъра освен в случаите по ал. 1, т. 2 и 5.

Раздел V
(Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Стажант-нотариус

Чл. 43 - 45. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.).

Раздел VI
Заместване на нотариус

Заместване на нотариус от помощник-нотариус.Придобиване на правоспособност за заместване

(Загл. доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп., бр. 32 от 2011 г.) Нотариусът и кандидатът за помощник- нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като към заявлението, когато е за първо вписване, прилагат документите по чл. 11, ал. 2, а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп., бр. 32 от 2011 г.) Кандидатът за помощник-нотариус по заместване полага изпит само за първия заявен срок за заместване при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изпитът по ал. 3 се провежда от комисия в състав: представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, един нотариус и един инспектор-нотариус, определени от Съвета на нотариусите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп., бр. 32 от 2011 г.) Комисията по ал. 4 представя протокола с резултата от изпита на министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара. Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Заповедта по ал. 5 се обявява на кандидата и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Заместването по ал. 1 се вписва в регистъра на Нотариалната камара, като се прилагат съответно чл. 41 и 42.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за изпита по ал. 3 в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Заместване на нотариус от друг нотариус

Чл. 47. (1) Нотариусът може да бъде заместван от друг нотариус от същия район. Отношенията между тях се уреждат с договор.

(2) Заместващият нотариус използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат върху удостоверяван документ и отбелязва факта на заместването.

(3) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания нотариус, прилага се чл. 29.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Срокът на заместването по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от две години считано от сключването на договора.

Заместване на нотариус от съдията по вписванията

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия. В случая се прилага съответно чл. 47, ал. 2.

(2) Ако нотариусът не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив, за извършването на неотложни нотариални действия председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява влизане в нотариалната кантора, отваряне на необходимия архив и извършване на нотариалното действие от съдията по вписванията.

Раздел VII
Служители на нотариуса

Служебна тайна

Чл. 49. Служителите на нотариуса са длъжни да пазят служебна тайна при ус

 Подробна информация »

Закон за собствеността и ползването на земеделски земи

ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г., попр. ДВ. бр.20 от 12 Март 1991г., изм. ДВ. бр.74 от 10 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.18 от 2 Март 1992г., изм. ДВ. бр.28 от 3 Април 1992г., изм. ДВ. бр.46 от 4 Юни 1992г., изм. ДВ. бр.105 от 31 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.48 от 4 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.64 от 27 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.83 от 30 Септември 1993г., изм. ДВ. бр.80 от 30 Септември 1994г., изм. ДВ. бр.45 от 16 Май 1995г., изм. ДВ. бр.57 от 23 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.59 от 30 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 1996г., изм. ДВ. бр.103 от 3 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 1997г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.123 от 22 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.36 от 31 Март 1998г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., изм. ДВ. бр.88 от 31 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.106 от 22 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда собствеността и ползуването на земеделските земи.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и:
1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.
(2) Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.
(5) (Новa - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(6) (Новa - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (1) Гражданите на държавите - членки на Европейския съюз - самостоятелно заети земеделски производители, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) В случаите, когато преди изтичане на определения в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз срок лицата по ал. 1 престанат да извършват дейност като самостоятелно заети земеделски производители, съответно се прилагат разпоредбите на чл. 3б.

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (1) Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.
(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 4. (1) (Отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Собственикът свободно избира начина на ползуване на земеделските земи според тяхното предназначение. При ползуване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползуването им, при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията и Закона за опазване на земеделските земи.
(3) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Отчуждаването на земеделски земи за важни държавни и общински нужди се извършва в съответствие със Закона за собствеността и Закона за опазване на земеделските земи.
(4) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Собствениците и ползвателите са длъжни да опазват съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, геодезични и гранични знаци, както и да не пречат на другите собственици, ползватели и служебни лица да ползват и поддържат същите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Включването на земеделски земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се извършва съгласно Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)

Чл. 5. (1) (Нов - бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 година доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок 5 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Не се дължи държавна такса за вписване на решения на общинската служба по земеделие със сила на констативен нотариален акт за собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Нотариалната такса за заверяване на подписите на страните по договори за аренда и договори за наем със срок повече от една година на земеделски земи се определя независимо от материалния интерес.

Глава втора.
ЗЕМИ НА ГРАЖДАНИ
Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1996 г. относно думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект.
(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от общинската служба по земеделие.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Службите по вписванията и другите компетентни органи в едномесечен срок са длъжни да известят общинската служба по земеделие за промените в собствеността и предназначението на земите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.).

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Гражданите могат да се обединяват в кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделските земи. В тези случаи те запазват собствеността върху земите си в реални граници.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделските земи, одържавени по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите, след връщане на полученото парично обезщетение.
(3) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Възстановяват се правата на собствениците, отстъпили безвъзмездно земите си на трудовокооперативно земеделско стопанство или на държавата.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделските земи, когато те са отнети неправомерно.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху дворните места, стопанисвани от трудовокооперативно земеделско стопанство, от държавно земеделско стопанство или от други образувани въз основа на тях селскостопански организации като земеделски земи, в заличените или изоставените населени места.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., изменението обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1996 г. - ДВ, бр. 103 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.
(8) (Отм., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановяват се правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35. Ограничението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена.
(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) По искане на собствениците се възстановява правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.
(10) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Замърсените, ерозираните, засолените, вкислените и повърхностно преовлажнените земеделски земи се връщат на собствениците, като държавата поема разходите за възстановяването им. Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма. Министерският съвет определя реда и начините за очистването на земите и контрола върху замърсените земеделски земи.
(11) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост, включително и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски с изключение на отземлените.
(12) (Нова - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради.
(13) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.
(14) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) На възстановяване подлежат и земите, отнети от собствениците им по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 1945 г.), Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (ДВ, бр. 78 от 1946 г.), по Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (ДВ, бр. 304 от 1948 г.), Наредба за събиране на данъците и таксите (Изв., бр. 13 от 1952 г.), Наредба-закон за снабдяване и цените (ДВ, бр. 213 от 1945 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (ДВ, бр. 122 от 1949 г.), както и по Постановление № 982 от 1951 г. на Министерския съвет за мероприятията по подготовката и провеждането на есенната сеитба и есенната дълбока оран през 1951 г. (необнародвано), Постановление № 5 на Министерския съвет за подготовка и провеждане на пролетната сеитба и за грижите по отглеждане на есенните посеви през 1951 г. (Изв., бр. 4 от 1951 г.), Постановление № 1559 от 1951 г. на Министерския съвет за мероприятията по подготовката и провеждане на пролетната сеитба и за грижите по отглеждането на есенните и пролетни посеви и осигуряване високи добиви през 1952 г. (необнародвано) и Постановление № 48 на Министерския съвет от 1958 г. за установяване баланса на обработваемата земя към 1 януари 1958 г. и осигуряване на мерки за по-нататъшното й увеличаване, оползотворяване и опазване от разхищения (Изв., бр. 28 от 1958 г.).

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., допълнението "с кадастрални планове на населени места или комасационни планове" обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.) Възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени с кадастрални планове на населени места или комасационни планове.
(2) Собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чуждите граждани, чиито права на собственост са възстановени по реда на този член, са длъжни в тригодишен срок да я прехвърлят на лица, които имат право да придобиват земеделски земи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Алинея 3 не се прилага по отношение на граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на други държави по силата на договор по чл. 3, ал. 4.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (РКС № 8 от 1995 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 59 от 1995 г.; изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., нова - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е:
1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост;
2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Собствениците на земи, конфискувани с присъда, която е отменена и собствеността, върху които не може да се възстанови, поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, се обезщетяват по реда на ал. 2 и/или с поименни компенсационни бонове.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 79 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са държавна собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1 - общинска собственост.
(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Когато в землището няма земи от държавния поземлен фонд, собствениците се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд.
(7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Общината удостоверява характера на мероприятието по ал. 2 при условия и ред, определени в правилника за прилагането на закона.

Чл. 10в. (Нов, предишен чл. 10а, изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) Български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) изселилите се през периода 1913 - 1928 г. лица, които не са регистрирали облигациите си за обратно изкупуване от държавата - с поименни компенсационни бонове;
2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) за изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния поземлен фонд;
3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) за изселилите се през периода 1928 - 1944 г. - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния поземлен фонд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) Българските граждани или техните наследници, на които съгласно Закона за организация на Нова Добруджа от 1 април 1914 г. румънската държава е иззела една трета (третина) от собствените им земеделски земи, се обезщетяват, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) за иззетата третина, за която правото на парично обезщетение не е било потърсено по реда на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа (обн., ДВ, бр. 157 от 1942 г.; отм., Изв., бр. 16 от 1951 г.)-със земя от държавния поземлен фонд за допълване останалата му собственост до 100 декара и поименни компенсационни бонове за разликата до пълния размер на отнетата третина;
2. за получено право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа - с поименни компенсационни бонове.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Лицата по ал. 1 и 4 подават заявления пред Министерството на земеделието и храните, а по ал. 2 - пред общинските служби по земеделие по местонахождението на възстановените имоти.
(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Българските граждани, чиито имоти не са били заменени със земи от държавния поземлен фонд по реда на глава седма от Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа (ДВ, бр. 57 от 1948 г. (отм.), се обезщетяват по реда на ал. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Обезщетението със земя се извършва: по ал. 2, т. 1 и ал. 4 - по местонахождението на възстановените имоти, а при недостиг или липса на земи от държавния поземлен фонд в землището - с поименни компенсационни бонове.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 1992 г.) (1) Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.
(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Заявлението по предходния член се отправя до съответната общинска служба по земеделие. То съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост.
(2) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1992 г., доп. - ДВ бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и храните може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на общинската служба по земеделие да отмени постановени решения. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди.
(7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудово-кооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Общинската служба по земеделие обявява в кметството или на друго подходящо място постъпилите заявления със съдържащите се в тях данни.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Общинската служба по земеделие се произнася с решение за:
1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.
2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделие след проучване, анкетиране и проектиране. Планът за земеразделяне се разработва след анкета на не по-малко от половината собственици или техните наследници. Анкетата се провежда по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието и храните;
3. (нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2003 г., в сила от 26.10.2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Решението на общинската служба по земеделие се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2003 г., в сила от 26.10.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество. Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) В производството пред районния съд са допустими и всички доказателства, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Общинската служба по земеделие може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решението по този член явни фактически грешки.
(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) При откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.
(7а) (Нова - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й.
(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Решенията по ал. 6 и 7, се съобщават по реда, предвиден в ал. 2 и могат да се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в ал. 3. Когато решенията са постановени след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б.
(9) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Общинската служба по земеделие се представлява пред съда от нейния началник, заместник-началник или от упълномощено лице с юридическо образование, или от Министерството на земеделието и храните.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Общинският съвет в срок до шест месеца от влизане на закона в сила предоставя на общинската служба по земеделие данните за изменението в размера на земеделските земи в съответното землище.
(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Когато общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя с равностойни земеделски земи по реда на чл. 10б и/или с поименни компенсационни бонове. Земите се оценяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съобразени с действащите пазарни цени в съответния район.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Собствениците се обезщетяват по реда на ал. 3 и когато влязлото в сила съдебно решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 45 от 1995 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Юридическите лица, които са изработили или съхраняват и поддържат кадастрално топографска и геодезична информация за землищата на населените места, са длъжни да я предоставят на държавните органи в 10-дневен срок от поискването. Предоставянето на информацията е безвъзмездно с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При общинската служба по земеделие се водят регистри за постъпилите заявления по чл. 11 и за влезлите в сила решения по чл. 14 от този закон.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3 по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите притежавани и преди образуване на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Новите реални граници се определят с плана за земеразделянето. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. В решението се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановя

 Подробна информация »